Credissimo - пари навреме
Знаете ли кога са се появили първите български левове? Едва скоро след Освобождението на България. На всичкото отгоре, в първите години българите гледали на тях доста подозрително и продължавали да предпочитат чужди валути – наполеони, лири, златни и сребърни монети, франкове и още куп екзотични пари, които по това време били в обращение у нас. Първият български лев можете да видите в историческия музей в Габрово, а освен че е бил нов и непознат, е вдъхвал недоверие и с факта, че е от хартия. Сега подмятаме тези „хартийки“, без дори да се замислим какво стои зад тях.
В интерес на истината, може да се изненадате, но европейците изобщо не са използвали банкноти преди 17. век. А същите са измислени от китайците около 1000 години по-рано. Междувременно са променяли размера, вида и материала си – дебела хартия, лен и памук, пластмаса… Надали някога хората са си мислели, че може да дойде момент, в който парите да станат „невидими“, тоест виртуални, както се случва в днешно време.
Това не пречи, дори в изминалите десетилетия, да има случаи на необичайно разбиране за вида на парите. Ето и някои от най-странните от тях:
Банкнота от сто трилиона
Помните ли хиперинфлацията от 1996 – 97 г.? По-възрастните със сигурност, по-младите вероятно бегло. Ако сте били в ученическа възраст по това време, вероятно си спомняте странното усещане да ходиш с хиляди левове джобни на училище. Банкнотата с най-голям номинал в българската история е от 50 000 лв. Ако това ви се е странно, какво ще кажете за сто трилиона?
Съвсем сериозно. Изписано с цифри това изглежда така: 100 000 000 000 000. Банкнотата от сто трилиона долара е въведена в Зимбабве през 2009 г. и беше в обращение до миналата година. Стойността й се равняваше на около 300 щатски долара, а причината да съществува – жестоката икономическа криза в страната.
И това не е всичко. Най-фрапиращият случай е от средата на миналия век в Чехия – един секстилион. По-разбираемо казано – това e 1 00 000 000 000 000 000 000.
Каква картинка да сложим…?
Свикнали сме на банкнотите да виждаме исторически личности, архитектурни символи, национален герб и прочее значими образи. Но не винаги е така.
По време на Първата световна война Германия изпада в може би най-голямата позната досега хиперинфлация. Всички сме чували историите, как дойче марката се обезценила до такава степен, че станала по-евтина от тапетите и хората започнали да си облепят стените с банкноти. За да се справят с много компании започват да печатат сами пари с изображения по свое усмотрение, при това върху всевъзможни материали – плат, дърво, керамика... Пфенигите и марките от имали картинки с различни приказки, притчи и поучения.)
Когато легендата на „Манчестър Юнайтед“ Джордж Бест загива вследствие на собствените си вредни навици през 2005 г., това не променя отношението на сънародниците му в Ирландия към неговите спортни заслуги. И така образът му се появява върху банкнотата от 5 паунда. Може да изглежда необичайно и спорно, но още в първите дни пред емитиращата банка се образуват опашки от желаещи да се сдобият с нея.
Заплаха за смърт
Един от символите на американския долар от средата на миналия век досега е слоганът „В Бога се уповаваме“ (In God we trust). Далеч преди Съединените щати да се превърнат в единна държава обаче върху валутата е бил отпечатан доста по-„земен“ слоган. Заради разпространени фалшификаторски практики в началото на 18 век част от британските колонии в Северна Америка започват да печатат банкноти, на които заплашително пише: „Фалшификаторството се наказва със смърт“. Твърди се, че идеята е била на един от бащите на САЩ Бенджамин Франклин, който освен всичко друго притежавал и печатница.
Пластмасови пари
Канада има доста изобретателни опити в подхода си срещу фалшификаторите. През 2000-та година например по предложение на полицията централната банка изтегля всички банкноти от 1000 канадски долара. Причината е, че според данните те са най-фалшифицираните и най-често използваните при наркосделки и пране на пари.
От няколко години властите в Отава въвеждат различни по номинал полимерни банкноти, които циркулират в обращение паралелно с хартиените. Примерът всъщност идва от Австралия, където първите опити с пластмасови пари датира от 1988 г. Нищо чудно скоро да ги видим и у нас, тъй като разпространението им в други държави набира скорост – последно пластмасови банкноти пуснаха Великобритания и Индия.
Кенеди в Монголия
Всъщност е Кенеди с копче… През 2007 г. правителството Улан Батор взима странно решение. Необяснимо за самите монголци и света се появява монета от 500 тугрици с лика на убития американски президент Дж. Ф. Кенеди. Монетата била повече от необикновена – на нея имало копче, което при натискане възпроизвежда знаменитата му реч „Аз съм берлинчанин“ от 26 юни 1963 г. Твърди се, че отдаването на тази особена почит се дължи на признателността на Монголия към създаването на Корпуса на мира.
Дева Мария със светена вода
Щом има монета с копче и свирещ механизъм, защо да няма и монета с мускалче светена вода. Издадена е от островната Република Палау и отбелязва 150-тата годишнина от появата на Дева Мария в пещерата Лурд във Франция.
Палау и друг път е пускала странни монети – като тази с парченца седеф и парченца от метеорит.
Имаш ли 2 лева? Не, имам само 3 нацяло.
Знаете шегата за 3-те лева нацяло. Не е шега, обаче. Такава банкнота е съществувала в годините след 1951 г. По онова време Националният герб на България на предната страна съжителства с комунистическия символ сърп и чук на задната страна на банкнотата.
Според историците с тази банкнота от 3 лева човек е можело да си купи 2 кг. месо или 2 кг. сирене, или 1,2 л. ракия…
В днешно време три лева и за 50 грама ракия едвам стигат, но времената се менят, инфлацията с тях също. От друга страна за какво са ви например и трилиони зимбабвийски долари, като и те не струват нищо. Ако обаче ви трябват най-обикновени нормални пари – за закърпване на дупка в бюджета, за посрещане непредвидени разходи или пък за закупуване на нещо желано, решението е в Credissimo - до заплата или плюс, съответно с опция до 600 или до 2500 лв.
