В края на 40-те години поствоенна Европа е разделена на два лагера от едната и от другата страна на т.нар. Желязна завеса. Страните от Западна Европа са с разбити икономики и се борят с тежките последствия от двете световни войни. В този момент сред лидерите на започва да се прокрадва идеята за обединение, което да сплоти европейските държави, да ускори икономическото им възстановяване и да предотврати бъдещи военни конфликти между тях.
Емблематичен момент е речта на тогавашния френски външен министър Робер Шуман, която той държи пред Организацията на обединените нации (ООН). В нея той излага идеята си за създаване на това, което впоследствие се осъществява под наименованието Европейска общност за въглища и стомана, а с течение на времето прераства в днешния Европейски съюз.
„Обединението на Европа не може да се случи отведнъж или придържайки се към само един план. Европа ще бъде изградена само чрез конкретни мерки и постижения, базирани на солидарността“, посочва Шуман в декларацията си, прочетена пред ООН на 9 май 1950-а година. Логиката му е, че ако страните си сътрудничат икономически и търговски, това по естествен път ще ги обедини и ще допринесе за подобряване на стандарта на живот.
Противно на първоначалните очаквания, предложението му не среща съпротива или мълчание. Германският канцлер Конрад Аденауер обявява декларацията за пробив в отношенията между Германия и Франция. Позитивен отзив има и от страна на Италия, Белгия, Холандия и Люксембург. Година по-късно в Париж се ражда предшественикът на ЕС.
Няколко години по-късно, на 25 март 1957 г., са подписани т.нар. Римски договори. С тях се създават Европейската икономическа общност и Европейската общност за атомна енергия (Евратом). Шестте страни, участващи в ЕОВС стават основателки и на ЕИО и Евратом. В договора за икономическото обединение на Европа е заложена идеята, която после формира четирите стълба на Европейския съюз: за общ пазар със свободно движение на хора, услуги и капитали.
През 1985 г. датата 9 май е избрана за отбелязване на Деня на Европа.
Кой празнува?
Естествено, Денят се отбелязва в страните-членки на ЕС, но не само. Държави, които се надяват на бъдеща европейска интеграция, като Турция, Грузия, Сърбия или Украйна, също отбелязват празника. Дори в България той е въведен с постановление на правителството две години преди страната ни да се присъедини към Европейския съюз.
В България денят беше отбелязан с редица тържествени прояви в столицата и в страната. Пред президентството беше издигнато знамето на ЕС, а в речта си по повода президентът Румен Радев посочи като най-голямо постижение на Евросъюза опазването на мира повече от седем десетилетия. В Пловдив на 9 май вечерта се провежда 3D мапинг шоу, но честванията не приключват само на тази дата. Под егидата на представителствата на Европейския парламент и Европейската комисия в България ще се проведат още множество инициативи до средата на следващата седмица. Сред тях са Академия за иновации, щафетно бягане за ученици и училищни отбори, Фамилатлон и Нощ на литературата.
В останалата част на Европа
Държавните и правителствени ръководители заседаваха по повод празника в румънския град Сибиу, като за финал приеха декларация с 10 ангажимента на европейската общност. В нея се потвърждава волята за запазване на единството, и защита на начина на живот, демокрацията и върховенството на закона.
В Люксембург тазгодишният Ден на Европа беше по-особен. Малката държава е родното място на Робер Шумен и тази година 9 май беше обявен за официален неработен ден.
Денят бе отбелязан дори в евроскептичните държави, като Унгария, и дори във Великобритания, която е пред излизане от ЕС.
Редица управляващи и институции използваха социалните мрежи за поздрав. В официалния профил на Европейската комисия може да прочетете следното съобщение:
„Всичко започна като една мечта на малцина, а се превърна в надеждата на мнозина. ЕС е една успешна история за мира. История за общи ценности, цели, стандарти и политики, които допринасят за по-здрав съюз между всички европейци“.
Всяка година Денят на Европа е под различно мото и тема. С оглед на предстоящите съвсем скоро избори за Европейски парламент, през 2019 г. темата е за „изборите, които всички правим“. Разбира се, става въпрос за всеки един избор, направен от всеки отделен индивид. Като този, когато избирате към коя кредитна институция да се обърнете при нужда от финансиране. Има огромна разлика между „просто някоя фирма за бързи заеми“ и компания от ранга на Credissimo с 12-годишна история и редица призове и признания зад гърба си. При това без значение дали имате нужда от Credissimo до заплата на стойност до 800 лв. и без лихва за всеки първи и пети заем в рамките на гратисния период, или от Credissimo плюс, който е до 3000 лв. и възможност за разсрочване на удобни вноски до 24 месеца.