Любимите ни родни поговорки за пари и прочитът им в наши дни

„С пари в рая, без пари по края“

Как звучат в днешно време класическите български поговорки на тема пари и богатство? Решихме да видим дали са актуални и сега, и евентуално какъв съвременен смисъл може би носят.

„За грош петел – за грош пее“

По-развит вариант на друга популярна поговорка: „На харизан кон зъбите му не се броят“. Понеже все пак явно е имало някакво плащане – един грош. В същото време е едно ниво под „Евтиното излиза скъпо“. С други думи, „За грош петел – за грош пее“ си се разбира точно в смисъла на „евтиното си е евтино“. Години по-късно, когато никак не ни е необходим петел, който да ни пее, мъдростта в поговорката си е останала, само „петлите“ вече са други: понякога може да е USB памет 2 терабайта от китайски сайт за 9 долара, друг път - „изгодна“ месомелачка от почти същата марка като онази водещата. И после „петелът“ често си „пее“ като за грош.

„От ситни парици стават жълтици“

Поговорка, която някога трябва да е окуражавала хората да спестяват. Един вид, благодарение на минаващото време, пестящият се надява един ден от дребни пари вече да е натрупал цяло състояние. По-интересното е как днес се гледа на това твърдение, след като по различни причини инфлацията серийно унищожаваше спестяванията на повечето хора. Ами така: масово вече не се разчита на спестяване на дребни пари, а се премина към друга поговорка: „Ден година храни“. Защото, за добро или лошо, днес повече се разчита не на спестяване, а на надеждата за забогатяване чрез лотарийни билетчета. Търкаш ги със ситна парица и, кой знае, може би – хоп – яко жълтици!

„Учи, за да не работиш“

Тази поговорка звучи като изкована в средата на миналия век. Петилетка след петилетка е внушавала, че изученият човек, особено човекът с „вишу“, ще получи хубава, държавна служба, шеф на нещо. Където няма да се налага да работи (особено не на полето), а хубавата заплата ще си тече сама. Интересно, но и днес това разбиране не е съвсем изчезнало – много родители държат на всяка цена децата им да имат висше образование, а местата във вузовете са повече от кандидатите.

Братчето на „Учи, за да не работиш“ пък е поговорката „От много работа богат не се става – гърбав се става“. Били са абсолютно прави и тогава, когато се е имало предвид работата на полето; прави са и днес, когато човек от много часове на компютъра в общия случай печели предимно кифоза и лордоза.

„Бели пари за черни дни“

Още една поговорка, символ на спестяването от онова време. Когато се е приемало, че спестените „бели“ финанси задължително ще се използват за нещо „черно“ – не за сватба, не за почивка, а за справяне с главоболия и беди. Черногледа, драматична, типично българска поговорка. Не ви съветваме да участвате в подкупи, но ако държим да спазим традицията, смисълът от поговорката вече може да се разгледа така – който сложи настрана (в жабката) някоя „бяла“ банкнота, като го спре КАТ в някой „черен“ ден, ще избегне бедата. Разбира се, не бихме го пожелали на никого.

„Приятелството си е приятелство, но сиренето е с пари“

Чудесна, разбираема поговорка с елементи на „аз нали ти казах“ и с честно, приятелско предупреждение, че стане ли въпрос за пари, хайде да не сме чак толкова наивни. Валидна за времето си, но ето че си важи и сега, когато е популярна дилемата „Ако можеш да избираш между един милион лева и най-добрия си приятел, какво ще си купиш първо?“. Близко до този смисъл е и поговорката „Ум да дават – много, пари – никой“ – с добавено чувство на типичната българска горчивина и разочарованието от приятелите.

„Ако си богат, всякому си сват“

И не само сват. Също и баща, и майка, и брат, и пръв приятел, и кум, и кръстник. В днешно време богатият е следван и боготворен. А следваните и боготворените са богати. Или поне така изглежда положението в социалните мрежи. Например Bethany Gaskin (Blove) има ютюб канал с около два милиона последователи, в който публикува клипове как се храни. Било терапевтично за хората, които изпитват самота и/или тревожност. И така печели над милион годишно. Ако се вслушате в менторите и мотиваторите, вероятно ще чуете този повтарящ се съвет: „Ако искаш да си богат и успешен, общувай само с хора, които са по-богати и по-успешни от теб, а не с такива, които са по-бедни, защото те ще те дърпат надолу“. Уж логично. Но и някак нелогично: защо по-богатите и успешните от мен ще искат да си другаруваме и аз да ги дърпам надолу? Ох, може би за да го разбера и това, трябва да си купя билет за следващия им семинар?!

„Пари при пари отиват“

Топ поговорка! Направо шефът на финансовите поговорки. Но през годините към нея са се отнасяли с един полускрит упрек. Че парите отиват само при много богатите; че хората с многото пари привличат към себе си още пари и така стават все по-богати. Така че, едва ли не, ако вече сте направили пари, може да сте спокойни, че те сами ще си се увеличават. Което хич не е така: нали знаете, че няма тото милионер, който е успял да задържи парите си, камо ли – да ги умножи.

Днес по-точният смисъл на поговорката сякаш се свързва с инвестирането – ако имате пари, които може да заделите и да инвестирате, те сами започват да работят и да ви носят още повече пари. Но и това не е съвсем така. За да заработи гладко механизмът инвестиция – печалба, е добре предварително да планирате и проучите къде да вложите спестяванията си, за да не се наложи после да харчите „бели пари за черни дни“.

Поколенията си вървят, поговорките си остават. Кога с повече мъдрост, отнесени към днешния ден, кога – с не чак толкова. Но е несъмнено, че „парите не растат по дърветата“ - така че, при нужда от допълнително финансиране разходка в гората едва ли ще ви помогне особено. Затова – при такива и всякакви други случаи, когато ви трябват пари навреме, разчитайте на Credissimo до заплата с възможност за финансиране до 1000 лв. или Credissimo плюс до 4000 лв., ако ги заявите през клиентския си профил!