Мит ли е, че българите почиват най-много дни в годината?

Признайте си, че винаги, когато имате възможност, се възползвате от натрупването на официални почивни дни, когато има такава опция според календара за съответната година. Струпването на празници позволява на човек да си вземе глътка въздух, да открадне време за някое кратко пътуване и почивка, да се види с близките си, и дори да свърши дълго отлагани задачи. Тенденцията в последните години е модерната психология и дори съвременните теории за мениджмънт да наблягат на необходимостта от редовна почивка. На някои места дори вече тестват на практика теорията за 4-дневната работна седмица, при която се твърди, че служителите са много по-продуктивни, въпреки по-малкото работни часове. И въпреки това периодично в публичното пространство се завихря спорът, дали пък празниците не са ни твърде много и колко почиват българите в сравнение с други държави.

Златната среда

Истината е, че подобни дебати съвсем не са характерни само за България и макар и с леко различен фокус понякога, се срещат и в много други държави. Във Великобритания например дебатът тече на две нива – първо, че официалните почивни дни са малко за средното за Европа, и второ – че с изключение на християнските празници останалите са т.нар. Банкови ваканции и не са обвързани с конкретни исторически дати. В Австралия има спор, дали тези дни не трябва да бъдат унифицирани за цялата държава, защото в момента всеки регион си има собствени празници. В страните, в които почивни дни през седмицата могат да се сливат с уикенда се спори дали това да отпадне (както се случи в България), а в такива, където не се сливат – дали не трябва да се въведе.

Заедно с това почивните дни в много от държавите могат да варират, така че данните се променят всяка година. Има и страни, където макар и официални, тези дни не се спазват изцяло. Например в САЩ празниците са 10, но 4 от тях традиционно не са почивни за бизнеса и се прилагат само в държавния сектор.

В България през 2019 г. почивните дни, които се падат през седмицата или компенсират празник, падащ се през уикенда, са 12.

Класацията

Проучване на консултантската компания Mercer показва немалки разлики (данните може да варират през годините). В Европа най-много официални празници има във Финландия (15), следвана от Испания (14), а с най-малко са Унгария, Великобритания и Холандия с 8 официални празника. В Австрия те са 12, а в Швеция, Италия, Франция и Дания – 11 дни. Белгия, Люксембург и Норвегия са с по 10 дни. В Португалия също вече са 10, след като преди няколко години правителството отмени четири от 14-те официални празника.

В Германия официалните почивни дни за федерацията са 9, но в отделните провинции може да стигнат и до 13. Любопитен факт е, че в Норвегия и Швеция Бъдни вечер и навечерието на Нова година (31 декември) не са официални, но пък работодателите масово пускат служителите си в почивка. В Словакия почиват 13 дни, в Чехия и Литва – 12, в Хърватия - 11, Полша и Украйна – 10, а в Сърбия и Румъния – 9 дни.

Извън Европа и региона: Вече споменахме за ситуацията в САЩ, където всички реално почиват само на някои от 10-те официални празника. В Канада те са 11 дни. В Централна и Южна Америка откриваме държавите с най-много и най-малко официални празници – Колумбия с 18 и Мексико със 7. Аржентина и Чили имат 15 дни, а Бразилия – 12. Заедно с Колумбия Индия също оглавява класацията с 18 дни – от тях обаче 5 са валидни за цялата държава, а останалите могат да варират спрямо провинциите и преобладаващата религия. Австралия и Нова Зеландия имат 11 официални празника, Тайланд и Южна Корея – 16, в Япония те са 15, а в Индонезия, Малайзия и Филипините – 14.

Какво означава всичко това?

Тези данни не трябва да бъдат разглеждани самостоятелно, защото ако се погледнат проучванията на тема колко реално почиват хората в различните държави, на места картината значително се изкривява. Много от държавите с повече официални почивни дни имат държавно установен малък годишен отпуск, както и обратното. Например на Филипините имат цели 14 официални празника, но само 5 дни платен годишен отпуск. В Европейския съюз държавите са длъжни да се придържат към европейската директива за минимум 20 дни позволен платен отпуск и повечето се придържат към нея. В Дания, Норвегия, Швеция и Франция обаче позволеният отпуск е 25 дни, а Франция е известна и с най-късата си работна седмица – 36,5 часа.

Доста къса е отпуската за Японците – 10 дни годишно, а в Малайзия е едва 8 дни. В Хонконг служителите първоначално могат да си взимат до 7 дни, но след втората година стаж се прибавя по един ден годишно, докато стигнат 14 дни. Подобна схема работи и в Мексико, където минимумът е 6 дни, а максимумът – 12 дни. Значително различна е практиката в САЩ, където няма законово установен платен годишен отпуск. Там всичко е въпрос на договорка между служител и работодател. Според данните на американското бюро по труда такъв предлагат едва 77% от работодателите. Честа е схемата служители без или с малко стаж да получават право на 10 дни отпуска, докато тези с повече стаж – до 20 дни.

Мързел, продуктивност и свършена работа

Често може да видите подобни класации за кой колко работи под гръмките заглавия, че еди-къде-си са най-мързеливи, пък другаде – най-работливи. Само че отдавна е доказано, че по-дълго работно време не означава повече свършена работа. Напоследък все повече компании въвеждат 4-дневна работна седмица, базирано върху изследванията, че регулярната и по-дълга почивка води до по-добра продуктивност, и като мярка срещу бърн-аут синдрома (който от своя страна води до повече неработни дни заради отсъствие по болест, а понякога и до напускане на служители). За съжаление и засега на места експериментът сработва, а на други - не. Наскоро такова предложение беше отправено на глобално ниво от Международната организация по труда.

Според данните България е сред страните с по-дълга работна седмица в ЕС – 40 часа. Данните на бизнеса обаче показват, че ефективно се работи само в 60% от времето. Прилагането на намалено работно време за сметка на предполагаема по-висока мотивация и продуктивност вероятно още дълго ще остане на ниво експеримент и екзотична мода. Дотогава ще се примирим с няколкото по-дълги уикенда, които се събират с официалните празници, и възможността някои от тях да бъдат слети с пускане на някой и друг ден отпуска.

Ако пък се чудите какво да правите с тези почивни дни, най-добрият избор е да планирате пътуване (а не да наваксвате с работа). Все пак идеята е да си починете. Средствата не би трябвало да са проблем при възможността да вземете „Credissimo до заплата“ (до 800 лв., 0% лихва за гратисния период за всеки 1 и 5 заем) или „Credissimo плюс“ (до 3000 лв. и срок на изплащане до 24 месеца). Вероятно вече сами сте се убедили, че повече работа се върши именно след качествена почивка.