Успешните българи от началото на миналия век - част 3

Само 4 десетилетия. Толкова е трябвало на България, за да развие индустриално производство, към което и от днешна дата гледаме като на „златен период“.

От началото на 20 век – до началото на Втората световна война фирмите в България се нарояват. От няколко десетки около 1900-ата година до над 3500 компании, при това в статистиката влизат само тези с над 10 души персонал. Индустриалното производство възлиза на над 18 млрд. лв. годишно през 41 г. при едва около 30 – 35 хил. лв. четиридесет години по -рано. И всичко това се случва на фона на три войни и една световна икономическа криза.

През този период икономиката на България тепърва се изгражда и осъвременява. Много от предприемачите, политиците, икономистите, са с елитно образование, завършено в чужбина. Наясно са с новостите в практиките и теориите и ги внасят и у нас. Това позволява бързо внедряване на някои добри и модерни тенденции и разгръщането им с пълна сила. На политическо ниво такъв пример е Законът за насърчаване на местната индустрия, който позволява на създадените в периода 1895 – 1905 г. фирми, които са инвестирали в модерно производство, да не плащат някои данъци в продължение на 15 години.

Най-голям дял до преди Втората световна война заемат леката и хранително-вкусовата промишленост. Затова и в третата част на поредицата за успешните българи от миналото ще ви разкажем истории за красота, шоколад и малко не съвсем легален алкохол.

Шоколад „с пагони“. Български, от Своге.

Велизар Пеев всъщност бил военен с широки армейски перспективи пред себе си. Докато не бил „уволнен“ от княз Фердинанд. Може би именно затова не пада по гръб, дори след като се оказва безработен на вече не толкова перспективната възраст от 38 години.

Пеев е от Чирпан, но завършва Военното училище в София, а после и Военната академия в Санкт Петербург. Оглавявал е Шуменския гарнизон, бие се във видинския край в Сръбско-българската война, после пет години отговаря за руските оръжейни доставки за България. След като се връща у дома, става началник на софийския арсенал и командир на Първия артилерийски полк. Историята твърди, че непокорна забележка към княз Фердинанд по време на военен парад, му е струвала и бляскавата военна кариера.

И така Пеев започва да се занимава с проекти в жп- и пътното строителство. Тази работа не му се отдава и накрая се връща в София – без работа и без пари. Следващата инициатива е в съвсем различна посока: Пеев отваря пекарна в столицата. Към нея заработва и сладкарски цех. По онова време масовите сладки изкушения в България не отиват много далеч зад локума, пастите и бозата. Повечето хора нямат понятие за съществуването на нещо, наречено „шоколад“. Доколкото го има е вносен и достъпен само за буржоата.

Самият Велизар Пеев с удоволствие посещава сладкарски производства в Европа, за да събира впечатления и опит. И там се среща и с шоколада. Заради него напуска пекарната и заминава да работи за една година във френска шоколадова фабрика. Когато се връща, вече е съвсем наясно, с какъв бизнес иска да се занимава: Шоколадов.

В продължение на месеци обикаля банките и се опитва да убеди скептичните финансисти да му отпуснат кредит. Но все пак успява. Скоро отваря и първата си малка фабрика с персонал от едва 10 души

Както може да се предположи новото и достъпно какаово изкушение набира популярност. Някои подхождат с недоверие към „кафявите сапунчета“. Други бързо ги заобичват. Пеев получава от „обикновени“ хора благодарствени писма и понякога въпроси като този:

„Как трябва да се яде шоколадът? С лъскавата хартишка или без нея?“

Разбира се, всичко това не се случва от само себе си. Велизар Пеев прилага и някои маркетингови трикове. Пуска серия шоколадови бонбони с различни държави на опаковките. Който събере цялата колекция, печелел килограм чист шоколад.

Скоро асортиментът се разнообразява, появяват се специализирани магазини, а през 22-а година Пеев купува стара фабрика за преработка на захар в Своге и я превръща в новия си шоколадов завод. В общото дружество влизат и петте му деца. Десет години по-късно там се мести цялото шоколадово производство, докато след още 10 е национализирана с идването на комунистическата власт.

За разлика от други бизнеси, от които не остава и следа след периода 44 – 89 г., шоколадът от Своге ни е много добре познат и днес. След промените един от внуците на Велизар Пеев – Александър, увещава „Крафт Якоб Сушард“ да купят старата фабрика на дядо му. За новото възраждане на шоколадовия бизнес Александър се връща от Канада, където живее като емигрант.

Сапун „Петел“ пере най-добре

Какво е общото между счетоводството, туткалът и химическите торове, и дамските козметични продукти? Никола Чилов.

В Костинброд познават това име. Именно там е създаден и най-големият химически завод на Балканите. С модерна техника и високи заплати. Въпреки че сериозна част от бизнеса се състои в износа (а после изкупуване от държавата) на химически торове, бабите ни го познават от козметичните продукти „Идеал“ и сапунът „Петел“. Освен всичко друго Никола Чилов се е справял добре и с рекламата.

„Всека домакиня, която си служи със сапуна Петел, може да свидетелствува най-добросъвестно, че това е сапунът, който економисва време и пари, защото е евтин и с отлично качество“.

Такива рекламни текстове се появяват в българските медии. Козметичната линия „Идеал“, включваща пудра, тоалетна вода, паста за зъби, крем за лице и др. пък получава креативно рекламно стихче не от друг, а от Елисавета Багряна:

„За красотата на света

Бог жената дал,

за красотата на жената –

пудра „Идеал“.

Никола Чилов е роден в родопско село в семейство с 8 деца. Още като юноша работи като учител в начално училище, а после и в банков клон. След това решава, че иска да получи по-добро образование и заминава за Германия, където става докторант по финанси. Впоследствие две години е счетоводител в при Екзарх Йосиф в Цариград.

Завръщайки се в България с още двама предприемачи теглят кредит и създават дружество за производство на туткал и химически торове, което скоро се разраства, а Чилов откупува повечето акции и става мажоритарен собственик, след което разширява производството на предприятието. Загива трагично при катастрофа на 51-годишна възраст. Приживе е дарил общо 1 млн. лв. за паметници, културна дейност, за подпомагане на учители и ученици.

Вземи пари сега

Алкохолните „магнати“ и тъжният им заник

Не всички предприемачи отпреди век са добросъвестни благотворители. А и какъв можеш да станеш, когато баща ти е кръчмар, който вари нелегално ракия и я продава с дъмпингови цени? Всъщност историята на Петър Младенов и неговите четирима синове започва още в началото с лоши изгледи. Бащата на Петър фалшифицира пари, семейството е бедно, братята му се занимават със земеделие. Благодарение на майка си обаче Петър единствен успява да се изучи в Солун. Когато се завръща при семейството си в Банско, по традиция се забърква в поредица недоразумения, които го принуждават да избяга в София.

В столицата Петър Младенов отваря собствена кръчма. Раждат му се четирима сина, които порастват и трима от тях дори завършват висше образование. След като се връщат от фронта след Балканската война установяват, че наред с кръчмарския бизнес баща им се е захванал с нова инициатива – варенето на ракия, която продава на много по-ниски от пазарните цени. Макар и първоначално с неохота в края на краищата те се включват в бизнеса и няколко години по-късно откриват първия промишлен казан. Това обаче не означава изцяло легален бизнес. Всъщност, се говори, че братята доста успешно отклонявали проверките с подкуп, увит във вестник.

Скоро наемат руски технолог и разширяват производството: водка „Зубровка“, джин „Джамайка“, коняк „Медицинал“, българско „виски“ и няколко вида вино. Започват да пробват и с други стартиращи бизнеси, но неуспешно. Както в повечето останали случаи, всичко приключва след 44-а година с национализация. Младенови пък отиват на съд, но не ги осъждат. Успяват да се измъкнат със съвсем „легален“ подкуп под формата на 2 млн. лв. дарение за строителството на Партийния дом.

Дали след сто години ще се разказват такива истории и за нашите дни? Най-вероятно. Може да оставите и своята следа с малко повече смелост. А ако ви трябва и малко финансиране – онлайн кредитите на Credissimo могат да бъдат от голяма полза при отварянето на нова глава във вашата история.