Великден: традиции и тяхното значение

 Великден: традиции и тяхното значение

Великденските празници са свързани с много интересни и дори забавни традиции, в които по-голямата част от християнското население се включва с удоволствие. Със сигурност ти се е случвало да боядисваш шарени яйца или да похапваш сладко-сладко козунак на празничната трапеза. Но знаеш ли историята на тези традиции? Ако не, днес е щастливият ти ден - ще си говорим именно за това. Ето от къде произлизат някои от най-популярните великденски традиции по света и у дома.

 

  • Боядисване на яйца

 

Безспорно пъстроцветните яйца са най-популярният символ на Великден. Тяхната традиция може да се проследи години назад - чак до древните езичници. А как се е зародила тя - има много теории. Ето някои от тях.

Първо - защо яйца? Често те се свързват с новия живот и новото начало. Затова връзката им с пролетния празник въобще не е далечна - хората ги подаряват на роднини и приятели, за да отбележат новия сезон.

А защо ги боядисваме? Съществуват няколко легенди, спрямо християнската традиция. Според една от тях Мария носи кошница с яйца на разпятието на Исус, които биват обагрени в червено от кръвта му. Друга гласи, че Мария Магдалена занася няколко варени яйца, за да ги сподели с други жени в гроба на Исус три дни след смъртта му. Когато търкулнали камъка и намерили гробницата празна, яйцата станали червени. Ето как се родила традицията с боядисването на варени яйца, а според българските чествания - първото винаги е червено.

 

  • Борба с яйца

 

Любимата на малки и големи игра! Всички го правим, когато се съберем около трапезата - в битката участват  двама души, които удрят избраната страна на яйцето си в тази на своя съперник, докато едното от двете се спука. Който счупи най-много яйца, печели, а годината му ще бъде много здрава и благодатна. Тази лесна, но пък много интригуваща игра, се провеждала в продължение на векове. Но знаем ли кога и къде е възникнала тя? Първите сведения за нея датират чак от средновековна Полша.

От тогава насам, тя се е разпространила по целия свят, като в различните страни - Румъния, Хърватия, Холандия и др, тя е обвързана със спортен дух и различни традиции.

 

  • Козунак

 

През вековете, присъствието на обреден хляб на великденската трапеза винаги е било задължително. Той бил украсен с различни шарки и множество символи - кръстове, плетеници, малки листенца и носил различни имена. Постепенно именно козунакът измества всички тях и става основният хляб, който се приготвя на Великден в България.

Историята на самия козунак никак не е кратка. Твърди се, че нейното начало е поставено през 17 в. във Франция. Постепенно рецептата се разпространява из Европа, а в България стига в началото на 20 в.

Освен религиозен символ, днес козунакът се хапва и по всяко друго време на годината - като любим сладкиш на много хора. В магазина често можеш да попаднеш и на чуждестранните му версии - например италианското панетоне.

 

  • Великденски заек

 

Великденското зайче не е точно български символ на Великден, но дори и ние често го свързваме с празника. Защо е така?

Заекът е тясно обвързан с пролетта. Той се сдобива със своето поколение именно през този сезон, а полята обсипани с малки зайчета далеч не са чужда гледка по това време от годината. Ето как те постепенно се превръщат в неизменна част от най-големия пролетен празник.

А кое свързва великденските яйца и заека? Според стара германска легенда, традицията се ражда заради една възрастна бедна жена, която много обичала децата. За забавление, тя обичала да крие ярко украсени яйца в градината си -  великденски лакомства, които всяко дете трябвало да открие само. Една година, докато децата били вглъбени в игра, забелязват един голям заек сред яйцата. Те повярвали, че именно животното ги е оставило сред полето. Така се родила новата традиция - търсене на разпръснати великденски яйца, които заекът е успял да скрие още рано сутринта.

 

  • Остербрун - украсяване на кладенци и фонтани

 

За тази интересна традиция се пренасяме в Германия. Остербрун - украсяването на обществени кладенци и фонтани с боядисани яйца, хартиени панделки и гирлянди от вечнозелени растения за Великден. Традицията започва преди около век. Говори се, че немските селяни търсели начин да почетат едновременно Великден и водата, която също е символ на живота и на новото начало. Украсените фонтани успели да направят именно това.

Скоро съседни села започнали да се състезават кой ще разкраси най-много кладенци и кой ще го направи по най-впечатляващия начин. През 1980 г. в надпреварата се включват цели 200 села. От тогава до ден днешен Остербрун е забавна и красива традиция, която се провежда именно в месеца на Великден.

 

  • Обикаляне на църквата

 

Дори и религиозните ритуали да не са ти добре познати, трудно е точно тази великденска традиция да не е попадала пред погледа ти. Обикалянето на църквата в навечерието на празника е едно от най-интересните събития, на които можеш да присъстваш. Със запалени свещи в ръка, шествието обикаля храма три пъти - за да напомни за пътя на Христос от Ада до небесата, и се прави за здраве. Следва специална служба, която завършва с поздрава “Христос Воскресе”, а огънят, който всеки си взема от свещеника и се опитва да занесе вкъщи без той да изгасне, носи здраве и щастие на семейството през цялата година.

Това е традиция, която е впечатляваща и достъпна - всеки, който има желание, може да присъства на нея.

 

Кои са твоите любими великденски традиции? Хареса ли си някоя от описаните тук, която смяташ да прилагаш и ти? Както и да предпочиташ да прекарваш празника си, ние oт Credissimo ти желаем светли дни, изпълнени с любов и мили моменти. А ако търсиш начин да зарадваш семейството си със страхотен подарък за празника, Credissimo е до теб. Със сигурност ще можем да ти помогнем!

 

 



Обратно към всички

Прочети още