За или против смяната на времето?

За първи път лятното часово време е въведено в САЩ и части от Европа през март 1918 г. като военновременна мярка през Първата световна война с цел да се спести гориво за газените лампи и въглища за отопление на домовете. Схемата се повтаря в цялата страна и през 1919 г., а след това остава в сила само в някои от щатите. По време на Втората световна война обаче отново става масова мярка, като Великобритания дори мести часовниците два часа напред – през април и юни, и два часа назад – през август и октомври. И след тази война мярката отново отпада, но отново не навсякъде. До 66-а г. този „часовников хаос“ продължава, докато не започва да добива приемственост в широки части от света. В България например това се случва през 79-а.

Към момента около 1,5 млрд. души в над 70 държави по света превъртат стрелките на часовника по два пъти в годината. И, ако случайно не сте разбрали, един век след първоначалния експеримент отново текат дебати за отмяна на лятното часово време, т.е. да престанем с превъртането час напред и назад напролет и наесен.

Това сте направили и вие за пореден път само преди дни в нощта на 30 – 31 март, което може да се окаже един от последните. По всяка вероятност традицията с лятното време ще престане да съществува в държавите от Европейския съюз в някоя от следващите години. Споровете дали да се случи, или не, стигат и до крайност, макар всичко да е по-скоро формалност. Повечето от предимствата и недостатъците трудно могат да бъдат доказани, неясни са, не са категорични. Точно затова и решението е толкова трудно и вече поне два пъти е отлагано, но не е окончателно отхвърлено.

ЗА: По-дълги вечери

Местенето на стрелките не създава допълнителна дневна светлина само по себе си, но по този начин слънцето изгрява и залязва по-късно. Защитниците на смяната на времето са на мнение, че по-дългите вечери мотивират хората да излизат по-често навън. Допълнителният час дневна светлина може да се използва за активности на открито и спорт, което е важно в съвременния модел на живот.

ПРОТИВ: Не се пести енергия

Досущ като преди век, при въвеждането на смяната на лятно със зимно време, то помага за спестяването на енергия от използването на изкуствена светлина. В съвременното общество и огромната консумация на електричество от всякакви уреди, компютри, телевизори, климатици и пр. това вече не е съвсем така. Проучванията показват, че по-дългите часове на активност, респективно по-дългият ден, водят до повишена консумация на електричество.

ЗА: По-малко изкуствена светлина

Остава обаче фактът, че използваме лампите вкъщи и в офиса по-малко. В общество, където почти няма хора без недостиг на вит Д и други вещества, за чието синтезиране съдейства естествената светлина, това не е маловажно.

ПРОТИВ: Трудно се понася от човешкия организъм

Макар и разликата да е само един час, смяната на стрелките обърква биологичния ни часовник и много хора се чувстват зле дълго време след това. Промяната в ежедневието дори с един час води до умора, а заедно с нея могат да дойдат от леки неразположения, до болест на легло. Някои изследвания правят връзка и с увеличен брой пътни инциденти, такива на работното място, самоубийствени настроения, както и аборти. След края на лятното часово време, когато преминаваме към зимно, вечерите започват да настъпват доста по-рано, което се свързва с депресията, макар че тогава получаваме час повече за сън.

ЗА: Повече сигурност заради светлината

Има разлика да се прибираш от работа или от училище по тъмно вечер или по светло. Привържениците на запазването на лятното часово време са на мнение, че то има отношение и към сигурността. Проучвания показват, че пътните инциденти с пешеходци се увеличават с 13% по залез, когато светлината е сумрачна. С лятното часово време този момент настъпва по-късно.

ПРОТИВ: Струва пари

Трудно е да се изчислят икономическите последици от смяната на времето, но е доказано, че след преместването на стрелките напролет общата умора води до спад в продуктивността.

Спорът може да влезе и в по-големи детайли, но истината е, че държавите – членки на ЕС и техните граждани поотделно са доста разединени. Всеки от лагерите си има поддръжници, в някои страни едните са преобладаващи, в други – другите. Проблемът е, че регламентът трябва да е общ за целия Евросъюз, защото в противен случай, ако включим и различните часови зони в математиката, ще се получат доста сериозни различия, които може да попречат на гладките икономически отношения и търговията между членките. В същото време не би било прецедент в световен мащаб. Много държави не преминават към лятно часово време. Такива са Русия, Япония, Китай, Сингапур, Доминикана, Еквадор и пр. – общо 140 държави по света.

А ако след смяната на времето чувствате неимоверна умора, най-добрият начин да си починете е като се откъснете от ежедневието с кратка почивка в природата. При нужда от средства може да се възползвате от Credissimo до заплата – до 800 лв. с 0% лихва в гратисния период за всеки първи и пети заем, или от Credissimo плюс – до 3000 лв. с възможност за разсрочване на удобни вноски до 24 месеца.