Защо празнуваме Деня на труда?

Както при много други празници, смисълът на Деня на труда се е видоизменил в съвремието и няма същия нюанс както след създаването си. У нас гледаме на 1 май като на възможност за пролетно пътуване, може би дори първо море, особено ако е слят с почивните дни. В САЩ пък (където този празник се отбелязва в първия понеделник на септември) се шегуват, че се възприема като ден за градинско барбекю със съседи, роднини и приятели. По-възрастните вероятно имат запечатана представа за първомайски манифестации, а някъде все още на този ден се провеждат военни паради (например в Северна Корея).

Генезисът на Деня на труда (и междуработническата солидарност – както е пълното му название) обаче не е свързан с празненства и чествания, а с търсене на справедливост. Става въпрос за дълъг процес, но като основополагащ момент се смята доста кърваво събитие в Ню Йорк от края на 19 век. Именно като следствие от тях в момента стандартната работна седмица е 40 часа.

Кървави събития в САЩ, политическа солидарност в Европа

През 80-те години на 19 век стандартно работниците отделяли по 70 часа седмично във фабриките. Това накарало профсъюзите в САЩ да започнат процес на обединение и демонстрации с искания за намаляване на работното време и повече почивни дни за служителите.

След поредица по-ограничени и локализирани стачки на 1 май 1986 г. в различни части на Съединените щати започват демонстрации, които продължават ден след ден. На 4 май, в Чикаго, някой хвърля бомба сред протестиращите, която убива няколко души, включително един полицай. Властите прилагат сила срещу митингуващите, а четирима от тях са обявени за организатори, осъдени са на смърт и съответно са обесени. Впоследствие посмъртно биват обявени за невинни.

Ще се върнем отново в САЩ няколко години по-късно, но междувременно в Европа се провежда учредително събрание на Втория интернационал. Социалистическите лидери в Париж обявяват работниците от чикагските събития за мъченици и призовават за демонстрации в знак на солидарност. В изявление на Енгелс се посочва, че действията на пролетарските сили в САЩ и Европа най-накрая ще покаже на капиталистите и земевладелците, колко обединени са те. „Единствено ми се иска и Маркс да беше тук и да може да види всичко това с очите си!“ В следващите години в Европа се провеждат демонстрации на всеки 1 май, но той все още не е официализиран.

Обратно в Съединените щати: В началото на 90-те години на 19 век икономическата рецесия принуждава железопътния магнат Джордж Пулман да направи драстични съкращения в предприятията си. Това от своя страна провокира профсъюзите да мобилизират мащабни стачни действия в знак на солидарност с железопътните работници. Според данните в тях са се включили 150 000 души от различни сектори на икономиката. Под натиска на индустриалците обаче президентът Джордж Кливланд обявява стачката за престъпна и изпраща военизирани части срещу протестиращите. Резултатът е определян като „едно от най-кървавите събития в американската история“.

Институционализирането на Деня на труда

Кливланд остава със силно наранен президентски имидж и по-скоро под формата на рекламна акция, отколкото на състрадателен и солидарен акт, прокарва законодателна инициатива, с която обявява Денят на труда за официален празник и неработен ден. Както вече стана дума, това в САЩ е първият понеделник на септември.

Едва десет години по-късно на международна социалистическа конференция в Амстердам ежегодните първомайски демонстрации в Европа и тогавашния СССР също са институционализирани и обявени за официален празник. Така светът осъмва с две различни дати за Ден на труда. Почти навсякъде по света той продължава да се чества като официален празник, с някои изключения, например Холандия. В други придобива значение сравнително късно – в Испания е забранен по времето на режима на Франко и става официален празник едва след неговата ера през 1975 г.

Партиен привкус в България

Процесът на национално равнище като цяло отнема години. Така например в България 1 май се чества още от началото на 20 век, без да е законодателно определен за официален празник. Това се случва чак през 1939 г. След идването на власт на БКП първомайските манифестации се превръщат в масови събития и – така да се каже, без право на неучастие. Десетилетията на подобни чествания довеждат до разрастващия се скептицизъм към Деня на труда след промените от 1989 г. Към днешна дата той се отбелязва предимно партийно и няма централизирано организирани чествания.

Ако се върнем към началото, 1 май за повечето хора е повод за пролетна почивка. През 2018 г. почивният ден „виси“, тъй като е във вторник, но немалко хора са решили да го слеят с предходния уикенд или дори със следващия, който ще бъде тридневен заради Гергьовден. Това съвсем не е лоша идея, която може да осъществите и използвате според предпочитанията си – дали за екскурзия, дали за пролетно почистване, или пък просто за зареждане на батериите в сезона на пролетната умора. В края на краищата е доказано, че е много по-здравословно човек да почива два – три или повече пъти в годината за по няколко дни – седмица, отколкото само веднъж за дълъг период през лятото. А ако проблемът е във финансовите средства, решението ви е известно: Credissimo до заплата или Credissimo плюс, според конкретните ви нужди. Първият е до 600 лв., но пък е без лихва за всеки първи и пети в гратисния период, а вторият е до 3000 лв. и с възможност за разсрочване до 24 месеца.