Любопитни факти за Олимпийските игри

Любопитни факти за Олимпийските игри

Февруари ще мине под знака на Зимните олимпийски игри в Пьонгчанг, Южна Корея. Страната за втори път е олимпийски домакин, точно 30 години след лятната Олимпиада в Сеул. С което Южна Корея се нарежда сред малкото държави, които не само „повтарят“ домакинство, но и зимно, и лятно състезание.

И макар трите града (Пьонгчаг, Гангньонг и Джонгсон), включени в олимпиадата да са близо до демилитаризираната зона със Северна Корея, се очаква събитието да посетят над милион души.

Олимпиадата ще се проведе от 9 до 25 февруари, а параолимпийските игри са от 9 до 18 март.

Южна Корея няколко пъти кандидатства за домакинство, но губи предходните от Сочи и Ванкувър. В края на краищата ключът към спечелването на гласуването в Международния олимпийски комитет се оказва изграждането на скоростна жп линия, тъй като Пьонгчанг е сравнително изолирано място. Сега с влак до там се стига за около час от столицата Сеул.

А за фаталистите може да се стори любопитно, че спортните съоръжения за игрите са 13 на брой.

Интересните факти около Олимпиадите никак не са малко, ето и някои по-любопитни, които може да сте пропуснали.

Мото, клетва, верую

Дори и децата са наясно със символа на Олимпийските игри – петте преплетени кръга, символизиращи пет от континентите (без Антарктида, а Америка се брои за едно). Човекът, който стои зад логото – Пиер дьо Кубертен, е автор и на мотото на Олимпиадата: „По-бързо, по-високо, по-силно“. Е, оригиналът всъщност е на латински: „Citius, Altius, Fortius“. Спортистите започват участието си с клетва за честна игра и спортменство, а веруюто на Олимпиадата гласи, че е важно участието, а не победата.

Бащата на Олимпиадата е историк

Между другото дьо Кубертен е бащата на съвременните Олимпийски игри. Баронът е педагог и историк, но имал афинитет към атлетиката. Идеята за възстановяване на древногръцката традиция му идва по време на разкопки в Олимпия Първите Олимпийски игри през 1896 г. се провеждат в родината им – Атина, Гърция.

Златото е сребърно, медалите стават еко и … метеоритни

Понастоящем златните медали на Олимпиадата са символично такива. Те са направени от сребро и имат само златно покритие. За последен път медал от чисто злато е бил връчен през 1912 г. Медалите се изработват индивидуално за всяка Олимпиада от домакините, които спазват строги препоръки за вида, размера и съдържанието. За пръв път на летните олимпийски игри в Рио де Жанейро медалите стават „еко“, като от сплавта на златните е отделен живака, а част от използваното сребро и бронз са рециклирани. Лентите им също са от рециклирана пластмаса. В медалите за Сочи пък е включен примес от метеорит.

Гърците са винаги начело

По време на церемонията по откриването на Олимпиадата начело винаги са гръцките спортисти, а накрая са тези на страната – домакин. Останалите отбори са между тях по азбучен ред.

Жените – неестетични и безинтересни

Жените получават право да участват едва на вторите олимпийски игри през 1900 г. в Париж. За тези в Атина Кубертен бил против, защото според него включването на жени би било „непрактично, безинтересно, неестетично и като цяло неправилно“. В Париж жените все пак получили правото да се състезават в тениса и голфа. Появили се и три жени в крикета, както и една в смесен ветроходен екипаж. И все пак – за сравнение, по това време жените по света още дори нямали право да гласуват (за пръв път това е въведено в Нова Зеландия 7 г. по-късно).

Малко изкуство сред спорта

След няколко години на спорове в МОК на Олимпиадата през 1912 г. в Стокхолм са включени нестандартни дисциплини. Идеята е на дьо Кубертен и медали са раздадени в пет категории: архитектура, литература, музика, рисуване и скулптура, наречени „Пентатлон на музите“. Кубертен става златен медалист за литература с произведението си „Ода за спорта“. От 1948 г. обаче тези „дисциплини“ отпадат.

Военна пауза

Олимпиади се провеждат на всеки четири години от възобновяването им в края на 19 век. Изключение правят годините 1916, 1940 и 1944-а. Причина са Първата и Втората Световни войни.

Бъдещи крал и кралица сред олимпийците

По време на олимпийските игри в Италия през 1960 могат да бъдат запомнени с редица феномени и един от тях е участието на един бъдещ крал и една бъдеща кралица. Принцеса София и принц Константинос (който е сред златните медалисти) са брат и сестра и въпреки потеклото си участват във ветроходството. Първата после става испанска кралица, а Константин е последният крал на Гърция.

Бос етиопец, Тарзан на плуването и медалистка с детски паралич

Това са сред „най-странните“ личности в историята на Олимпийските игри. Абебе Бикила е етиопецът, който става първият чернокож атлет със златен медал. Получава го през 1960-а и то при положение, че пробягва километрите бос. За Джони Вайсмюлер пък може да се спори с кое е по-известен: Петте си златни медала за плуване или участието си в ролята на Тарзан в 12 различни филма. Удивителната история на Уилма Рудолф се разказва и до днес. Рудолф е преждевременно родена, а като дете боледува от детски паралич. Никой не вярвал, че ще може да ходи нормално. С усилени тренировки Уилма не само ходи, но и бие няколко рекорда в бягането.

10 не е = на 1…

През 1976 г. в Монреал румънската гимнастичка Надя Команечи прави нещо невиждано дотогава: Получава пълно 10.0 оценка от журито за изпълнението си на успоредка. Електронното табло обаче показва вместо това 1.00… Просто чисто технически не е предвидено, че такава оценка е възможна.

МакДоналдс пред фалит и споделената „вина“ на САЩ и Русия

Веригата за бързо хранене МакДоналдс измисля рекламна стратегия, при която за всеки златен медал на американски гражданин, раздава безплатни сандвичи и напитки. При първият такъв експеримент през 1976 г. това се случва 34 пъти – толкова са златните медали за САЩ. През 80-а и 84-а обаче се случват някои непредвидени обстоятелства. Първо САЩ не участва в Олимпиадата, която се провежда в СССР, а после СССР бойкотира Олимпиадата, която се провежда в САЩ. Тъй като съветските атлети често са рекордьори-медалисти, през 1984-а неспечеленото от тях получават други участници. Като резултат златото за американците е доста повече – 83 медала. А междувременно сандвичите в заведенията на МакДоналдс се изчерпват и веригата търпи огромни загуби (компанията отказва да назове числа, но Ню Йорк Таймс определя сумата като „бомбастична“).

Първото отстраняване за допинг е заради бира

Забранени субстанции? Участието на нито един атлет не е пострадало заради такива през всички олимпийски игри до 1968 г. в Мексико. Едва тогава и за пръв път шведът Ханс-Гунар Лилиенвал отпада от участието си в пентатлон, заради положителна проба за допинг. Допингът бил алкохол. Лилиенвал решил да се почерпи няколко бири, за да успокои нервите си. Благодарение на необичайния си му подход е дисквалифициран целият шведски отбор.

Сочи – скъпият призрак

Предходната зимна Олимпиада в руския курорт Сочи през 2014 г. се смята за най-скъпата в историята на игрите – 50 млн. долара. За сравнение подготовката на игрите в Пьончанг се оценява на 10 млн. долара. Сочи стана пословичен не само с екстра скъпата инфраструктура, но и факта, че след Олимпиадата тя е оставена на разрушението на времето и почти не се използва.

Олимпиадите и телевизията

Първите Олимпийски игри, излъчвани по телевизията, са тези от 1936 г. в Берлин. Олимпиадата в Рим от 1960 г. е първата и последната, която получава пълно отразяване. Тази година Зимната Олимпиада в Пьонгчанг ще бъде първата, която американските зрители ще могат да гледат изцяло на живо.

В духа на последните две – откриването на предната зимна олимпиада преди 4 г. събра рекорден брой зрители в България, по данни на националната телевизия. Ако харесвате зимните спортове обаче, освен като приятно време пред телевизора, тази година може да използвате игрите и като вдъхновение да се възползвате от последните възможности за спортуване тази година. Спортната си ваканция може да финансирате с помощта на Credissimo плюс и Credissimo до заплата.



Обратно към всички

Прочети още