Всички календарни реформи тръгват от Рим…

Малко хора не биха посочили февруари като любимия си месец, освен може би тези, които имат личен или семеен празник. За останалите обаче февруари носи смесени чувства. От една страна това често е един от най-мразовитите периоди на годината, от друга именно през февруари се ражда пролетния оптимизъм, защото знаем, че след него е март. А март, макар и не астрономически пролетен, често приемаме именно като първият по-топъл месец. Февруари е и времето, когато много от семейните бюджети вече са тотално изтощени от зимните сметки, разходите по подаръци и празници, пътуванията по Нова година. В същото време по-малкото дни в него за много хора означават, че следващата заплата е по-близко. Как обаче се е получило така, че всички останали месеци имат по 30 и 31 дни, а февруари – едва 28? Защо просто не вземем по един ден от дългите месеци и не изравним февруари също на 30, например? Както винаги, по календарните въпроси ще трябва да се обърнем към древен Рим.

От пълен хаос към стройна календарна система

Осем века преди началото на новата ера римляните започнали да използват календара на Ромул, който се състоял от 10 месеца. Годината започвала през Март, който от своя страна започвал в деня на пролетното равноденствие. Приключвала с месец декември. Малко приличала на съвременната, с тази разлика, че януари и февруари не съществували. Календарът на древните римляни изглеждал така:

Март: 31 дни

Април: 30 дни

Май: 31 дни

Юни: 30 дни

Квинтилий: 31 дни

Секстилий: 30 дни

Септември: 30 дни

Октомври: 31 дни

Ноември: 30 дни

Декември: 30 дни

Ако съберете броя на дните в десетте месеца, ще откриете и проблемът: Годината съдържала само 304 дни. На всичкото отгоре, изброените месеци в началото изобщо не съдържали един и същ брой дни, а можело веднъж един да е с 20, а друг път с 30 дни, защото всичко било ориентирано спрямо лунните цикли. Получавало се и сериозно изместване на сезоните, а когато месеците били „фиксирани“, зимата останала да виси в нищото. Тоест, в оставащите 60 дни можело да попитате древните римляни: „Кой месец сме?“ и те да ви отговорят: „Ами никой“. 

След Ромул на власт дошъл Нума Помпилий. Именно той направил реформата, при която годината се сдобила с още два месеца: януари и февруари. 12-те месеца били ориентирани около 12-те лунни цикъла, но не съвпадали напълно с тях. Нума Помпилий установил, че лунната година има с около 10 дни по-малко от слънчевата и се наложило двете да бъдат напаснати една спрямо друга. Новите месеци били прибавени в края на годината, която респективно продължила да започва с март, но сега вече завършвала с февруари. Точно тук е и разковничето към въпроса с дължината му. Тъй като февруари бил последният месец, за него останали по-малко дни.

Реформата на Юлий Цезар

С това обаче хаосът не бил напълно овладян. Властниците в Рим имали право да променят броят на дните в месеци когато си поискат по свое усмотрение, например ако го намират за финансово изгодно. И тук, векове по-късно, се намесил Гай Юлий Цезар. Именно той изменил календара, така че годината да започва на 1 януари. Февруари станал вторият месец от годината, но останал най-късият. Цезар въвел и високосната година. Любопитен факт е, че по негово време Квинтилий и Секстилий били преименувани, тъй като вече не се падали пети и шести поред. Първият станал юли (на името на Юлий Цезар), а вторият – Август (на името на първия римски император Октавиан Август).

Необходимостта от високосна година идва от факта, че слънчевата година (времето, за което Земята прави една обиколка около Слънцето) продължава 365 дни и 6 часа. За да бъде направено изравняването, веднъж на 4 години към 29-дневния февруари бил добавян 30-и ден. Когато обаче юли и август получили по 31 дни, те били отнети от февруари. Така в нормалните години той станал 28, а във високосна – 29 дни.

Любопитни факти за февруари

Студеният и неприятен зимен месец е кръстен на етруския бог на подземното царство – Фебруус. Не само това, но и необичайността на 29-ия му ден във високосните години е довел до раждането на редица суеверия. Например, смята се, че във високосна година не е добре човек да сменя работата си, да се жени или развежда, както и да споделя плановете за бъдещето си. На самия 29 февруари не се водят преговори и не се сключват сделки, нито е добре да се предприемат каквито и да е сериозни действия. Не се правят големи покупки и не се дават пари назаем, защото няма да си ги върнете. И все пак се смята, че децата, родени през високосна година и особено на 29 февруари, ще имат голям късмет и ще бъдат щастливи.

След въвеждането на Юлианския календар историята познава няколко случая, в които февруари е имал и 30 дни. В края на 17 и началото на 18 век Швеция решава първо да мине към Григорианския календар, а десетина години по-късно – да се върне към Юлианския. Получава се известно объркване и се налага през 1712 г. февруари да има 30 дни. Страната приема окончателно Григорианския календар петдесетина години по-късно. През 1929 г. СССР въвежда Съветския революционен календар, при който годината има 360 дни, а всички месеци в нея (включително февруари) са с по 30 дни. Впоследствие страната се завръща към Григорианския календар.

Ако и вие свързвате февруари предимно с крайно изтощение на бюджета, винаги имате възможността да се възползвате от „Credissimo до заплата“ и „Credissimo плюс“. Първият е до 800 лв. с 0% лихва в рамките на гратисния период за всеки първи и пети заем, а вторият е до 3000 лв. с опция за разсрочване до 24 месеца.