Преди години имаше една шега – максима, че реклама на Мерцедес и на Аспирин (търговска марка на Байер) не може да се види. Защото са маркови и качествени, не е нужно някой да ти обяснява, че са добри - ясно е. Вече сме виждали реклами и на едното, и на другото, но фактите остават безспорни: Да караш Дачия, не е като да караш Мерцедес, а генеричните варианти на ацетилсалициловата киселина (Аспирин) не винаги са предпочитани. Разликата е в качеството, но и в цената. Дали обаче във всички случаи цената значи качество? Кога една марка е доказано такава? Какво изобщо значи марково? Дали е еквивалент на качество?
И тук още една шега: В Пловдив обичат да се майтапят, че имат маркови дрехи. От Марково, съседно село. Използват я хората, които уж не се влияят от марки и моди. Обаче не винаги е така, от марките и модите не можеш да избягаш. Особено когато ти гарантират качество. Всеки човек оценява добрите характеристики на продуктите и често именно марката е гаранция за тях. Понякога обаче марково не значи качествено.
Дали е по-добре да си купиш дреха от неизвестен български дизайнер, направена със стил и добри материали, или от някой от магазините с „марки“ в моловете? Зависи, но често е по-вероятно първото да е вярно. И обратното – дали е по-добре да си купиш електроуред от нечий гаражен цех или от утвърдена марка с доказано отговаряне на техническите параметри? Тук е по-вероятно второто да е вярно.
Марката като „марка“
Марката по принцип е понятие в правото, но за обикновените хора значи едно: Етикет. Етикетирането е символ за принадлежност и вероятно психологията има обяснение за разпространеното пристрастяване към тази практика. Понякога просто става въпрос за доказване или усещането за участие в нещо като тайно общество, но друг път има ясно обяснение. Помислете за феновете на Apple – едни от най-скъпите технологични продукти. Нефеновете смятат, че потребителите на тази марка са „секта“. Феновете обаче могат да ви извадят всички доказателства, че тези телефони и компютри са просто най-доброто на пазара. Има ли по-евтини заместители? Има, да. Съвсем нелоши, но и не чак толкова евтини. Има ли и скапани телефони и компютри, които не могат и да помиришат следите от петите на Apple-ските, и са на безобразно ниски цени? О, много. Къде е истината? Истината е по средата и в цената. Ако можеш да си го позволиш, го правиш. Ако не можеш, си купуваш скапана техника, обявяваш гигантите в преднамерено и принудително вманиачаване на потребителите, и после се чудиш, защо всичко се разваля така бързо и лесно.
Къде е качеството
Невинаги в марката. Вече стана дума за марковите магазини в моловете. Да, повечето имат такава, но дали са по-качествени от турски и китайски еквиваленти? Надали, още повече че повечето се шият на ишлеме именно в Турция, Китай и други държави, които определено не са Италия, Финландия, САЩ. Иначе казано може да си купите често продукт с италианска марка, произведен кой знае къде. Всъщност знае се, пише го на етикета, ако продължите да четете след марката. Какво е качеството? Средно към незадоволително, а понякога лошо. Това са продукти за маспотреба. Ако търсите качество, то не го търсете винаги в популярната марка, особено при дрехите, но не само.
Цена, качество, марка
Дотук стана ясно, че качеството не зависи от марката. Цената зависи от качеството, обаче. Какво се случва, ако пренебрегнете потенциалните качества за сметка на цена или марка? Ами изръсвате се повече, защото уредът се разваля, дрехата се къса или съсипва при първо пране. После трябва да купувате пак и реално давате повече пари, макар и не наведнъж. Такъв нелогичен смисъл може да има единствено при детските играчки, които в почти всички случаи са подложени на Мисия „Унищожение“. Тогава може би е по-добре да дадете по-малко пари за повече китайска пластмаса, отколкото много пари, които детските ръчички пак да пратят на боклука.
Във всеки друг случай изборът на качество (независимо дали е защитен с популярна или не толкова популярна марка), е задължителен, ако не искате да плащате повече, излишно и да си патите от избора. В интерес на истината, по-добре е качествен продукт втора употреба, отколкото нов, но некачествен.
Ако се двоумите, дали да предпочетете евтиното или качественото, със сигурност и с две ръце препоръчваме второто, дори и да е скъпо. Ако се оправдавате с „нямам пари за качество“, по-добре вземете „Credissimo до заплата“ до 600 лв. и без лихва за всеки първи и седми в гратисния период, или „Credissimo плюс“ до 2500 лв. с индивидуални месечни вноски и разсрочване до 24 месеца. Те са създадени, за да направят животът ви по-добър и са с качество, което е утвърдено и от марката. Без скрити такси и без бели шевове.