Успешни българи от началото на миналия век

В ера, когато предприемаческия дух е издигнат в култ, бизнес инициативността е мечта на всеки втори човек, а възможностите в България дебнат отвсякъде, не е чудно, че някои сравняват обстановката с тази след Освобождението. След дълги векове под османско владичество това е периодът, в който в страната започва икономически разцвет, възможностите за бизнес се разширяват неимоверно, а много от тогавашните предприемачи оставят наследство, на което можем да се възхищаваме и до днес.

Решихме да ви представим трима български предприемачи, живели в края на 19 и началото на 20 век и да припомним техният икономически принос, който може да служи за пример и на съвременните поколения.

Иван Балабанов – добрият работодател

Ако сте минавали през кръстовището на улиците „Съборна“ и „Леге“ в София, може би сте запомнили сградата от снимката. Почти чудо е, че съществува към настоящия момент, тъй като след построяването на ЦУМ, Партийния дом и Президентството е имало дебат да бъде съборена, тъй като не е в унисон с техния архитектурен стил. Понастоящем в нея има офиси, но при построяването си през 20-те години на миналия век това е бил елитният хотел „Империал“, построен в иновативна за тогава смесица от барок и сецесион. Дело е на бизнесменът Иван Балабанов и архитектът Кирил Маричков.

Преди да стигне до столицата обаче Иван Балабанов тръгва от района на Враца и Мездра. Син е на врачанския предприемач Тодор Балабанов, който основава спиртоварна в Мездра. Синът му не просто наследява бизнеса, но и го разширява и модернизира, а допълнително изгражда и памукова фабрика.

Заедно с двете предприятия в Мездра той наследява и дъскорезница и хартиена фабрика в с. Бараково по пътя към Рилския манастир. Именно той успява и да осъществи мечтата на баща си за Рилската железница, която освен от помощ за бизнеса му спомага и за оживяването на района.

А този факт може и да ви изненада, но в нея е работил Никола Вапцаров и се предполага, че именно тя е вдъхновението за стихотворението от цикъла „Моторни песни“ – „Завод“.

Причината да ви разказваме за Иван Балабанов обаче не е само бизнесът, който развива, но и начинът, по който го прави. Производството е организирано в най-добрите и съвременни практики за времето си. Работниците във фабриките получават надници над средното за страната, а някои получават безплатни квартири, където използваното електричество и вода също са за сметка на работодателя. Иван Балабанов се изявява и като обществен деятел и дарител за община Мездра. Така че днес, заедно с баща си Тодор, е сред почетните граждани на града.

Аврам Чальовски – от продавач на боза до крупен индустриалец

Ако историята на Иван Балабанов е малко или много обусловена от семейното наследство, макар и после далновидно обогатена, то тук вече имаме класическа история на успех. Родом от македонския край Аврам Чальовски емигрира към София, когато вече е в средните си години и малко след Освобождението. Тъй като в родното си село е бил овчар, няма особен избор: За прехрана продава боза и локум по улиците на столицата, нощем е мияч на чинии из софийските кръчми.

И като в повечето такива приказки не харчи парите от това, а събира и няколко години по-късно с приятел си купуват един кон и малка мелница. В нея стартира скромно производство на халва, което после разширява, докато не се сдобива с фабрики в София и Бургас, които освен халва, произвеждат сладкарски изделия и олио. Следва и трети завод в Гара Искър с разнообразно производство. А след тях получава редица международни отличия и медали.

И тук следата на Чальовски в историята не е просто успешната му предприемаческа дейност и бизнес далновидност. Той е благодетел и дарител. Всъщност максимата му в живота много ясно показва и философията му:

„Като получаваш, трябва да даваш, но на когото трябва!”

А „даването“ трудно може да бъде обобщено, още повече защото често е анонимно – Аврам Чальовски не търси славата. Дарява на училища, църкви и манастири (включително Зографския и Рилския), сиропиталища, болници, читалища, културни клубове… В завещанието си оставя огромна сума, с която да бъде основана фондацията „За вечни времена“, която да продължи дейността му.

Христо Калпакчиев – предприемачът с визия

Знаете ли, че ако броим римските времена, до след Освобождението в България не е имало производство на тухли? Почти всички къщи са изграждани от кирпич, а първата държавна фабрика в София е изградена за нуждите на руската армия.

И тогава се появява Христо Калпакчиев – буден младеж от Етрополе, който едва 16-годишен идва в София с много ясна цел: да прави бизнес. Първата му инициатива донякъде е свързана и с детството му, когато помагал в семейната железарска работилница. Така че Калпакчиев купува парцел и изгражда именно такава. В последващите години обаче не се ограничава до този малък бизнес, достатъчен за препитанието му. Продължава да развива работилницата до фабрика с десетки работници, която постепенно става първата чугунолеярна, произвежда железарски изделия и машинни части, а впоследствие включва и леярна за цветни метали.

Предприемаческият дух вярно му подсказва следващата инициатива да е именно фабрика за тухли – първото фабрично тухларско производство у нас.

Обществената дейност на Христо Калпакчиев е фокусирана върху развитието на предприемачеството в България, което според него е възможно само чрез добро образование, и подпомагане на медицината. По тази причина е сред основателите на Софийската търговско-индустриална камара и бил председател на Съюза на българските индустриалци. Със завещанието си основава два фонда. Единият е за подпомагане на бедни ученици във висши търговски или технически училища. Вторият е за изграждане на градска болница в Етрополе.

В днешно време по-рядко свързваме успешните бизнесмени с благотворителна дейност и можем само да се надяваме повече да взимат пример от предшествениците си преди век. Защото ако немалка част от създадените тогава производства са изчезнали или са се видоизменили значително, това, което остава, е именно доброто име и голямото сърце. Ако искате да сте пример за следващите поколения и да оставите нещо значимо след Вас, днес при наличието на бизнес план, проучване на пазара, остър ум и бързи кредити без доказване на доход, всичко това е напълно възможно!